Как децата учат най-добре: стилове на учене и как да ги използваме в класната стая

Стилове на учене

Всеки от нас има предпочитан стил на учене — “канал”, по който запомня информацията по-лесно и по-трайно. Някои деца възприемат по-добре, когато виждат нагледно, други – когато чуват или преживяват чрез движение. Познаването на тези стилове помага на учителите и родителите да изграждат индивидуален подход в обучението и да подбират по-ефективни образователни методи.

Според модела на Нийл Флеминг, създаден в Нова Зеландия през 1987 г., хората обикновено имат един от четири водещи стила на учене:
Визуален (Visual), Слухов (Auditory/Aural), Четене/писане (Read/write) и Кинестетичен (Kinesthetic).

Визуален (Visual = V)

Визуалният стил включва представяне на информация чрез карти, диаграми, графики, схеми, стрелки и символи, които показват връзките между понятията. Не става дума за снимки или видеа, а за визуални образователни материали, които подчертават и структурират информацията.

Хората с визуални предпочитания се учат най-добре, когато виждат ясно подредено съдържание – например таблици, инфографики и цветни табла.

 Как да ги разпознаете:
Ако забележите, че Ина си рисува картинки до новите думи по английски, чертае стрелки и схеми, за да подреди мислите си – вероятно тя има визуален стил на учене

Слухов (Auditory = A)

Слуховият стил се отнася до предпочитание за информация, която се чува или изговаря. Тези деца се учат ефективно чрез дискусии, разкази, обяснения, подкасти и други аудио материали. Те често мислят, като говорят – това е ключово при активното учене и развиването на комуникативни умения.

Как да ги разпознаете:
Ако Боян винаги си повтаря на глас инструкциите или обича да обяснява на другите какво е разбрал, преди да продължи – вероятно е със слухов стил на учене.

Четене/Писане (Read/write = R)

Този стил се основава на думите – четени или написани. Хората с такова предпочитание запомнят най-добре чрез учебници, бележки, списъци и текстови задачи. За тях писането е форма на мислене – един от класическите методи за обучение и самоподготовка.

Как да ги разпознаете:
Ако ученикът ви постоянно си води подробни бележки, обича да преписва новите понятия или съставя свои тестове за упражнение – той вероятно е от този тип.

Кинестетичен (Kinesthetic = K)

Кинестетичният стил се свързва с учене чрез опит, движение и практика – реална или симулирана. Тези деца възприемат най-добре, когато действат, експериментират и прилагат наученото. Демонстрации, ролеви игри, практически упражнения и реални примери са идеални за тях.

 Как да ги разпознаете:
Ако Алекс трудно стои дълго на едно място, а разбира по-добре, когато сам направи опита, построи нещо с ръцете си или изиграе сценка – той вероятно има кинестетичен стил на учене.

Мултимодален (Multimodal = MM)

Повечето хора не използват само един стил. Те комбинират два, три или четири начина на възприемане и учене. Такива учащи се наричат мултимодални – те се адаптират според контекста. Един ден може да учат чрез графики и схеми, а на следващия – чрез игра, експеримент или групова дискусия.

Как да определим стила на учене

Съществуват специални VARK тестове, които помагат на учителите и родителите да разберат предпочитанията на децата:

• Тест VARK за млади хора (12–16 години): ТУК
• Тест VARK за възрастни (над 16 години): ТУК
  

За ученици под 12 години специалистите препоръчват наблюдение и игрови подходи, тъй като децата все още не могат да се самооценят обективно. Това е отлична възможност да използвате учене чрез игра и наблюдение в реална учебна среда.

Как да използваме знанието в практиката

Когато вече знаете кой ученик как учи, можете лесно да адаптирате задачите си и да приложите индивидуален подход в обучението.

• За кинестетичните ученици – включете учене чрез движение и практика: изработка на модели, ролеви игри, практически проекти.
  
• За аудиалните – насърчете ги да слушат подкасти, да разказват и да се записват, докато учат.
  
• За визуалните – използвайте интерактивни карти, времеви линии, постери и дървени дидактически материали.
  

За четящите/пишещите – предложете писмени казуси, инструкции и самостоятелни задачи.

А ако имаме 25–30 ученика и индивидуален подход е труден?

Решението е в комбинирането на методи на обучение, които ангажират различните стилове на учене. Повечето учители го правят интуитивно, но когато вложите съзнателно усилие да обхванете всички модалности, получавате повече ангажираност, внимание и мотивация на учениците.

Да вземем урок по математика за умножението с 3:

• Учителят показва табло с визуални символи – стълбичка с кратните на 3.
  
• Учениците повтарят на глас таблицата, докато учителят обяснява логиката с реални примери (“Три купи по три ябълки – общо девет ябълки”).
  
• След това записват таблицата в тетрадките си.
  
• Накрая играят, като поставят магнитни карти или дървени плочки с правилните отговори – забавно и образователно упражнение.
  

Децата учат по-лесно и с повече удоволствие, когато всичките им сетива участват активно и когато между различните дейности има както логична връзка, така и динамика.