Йоланта Райкова е от дълги години в състава на Варненския Куклен театър. В момента работи като асистент-режисьор, но все още, макар и рядко, се появява и на сцената в някои спектакли. С нейните роли са израснали няколко поколения варненски деца. Срещнахме се с Йоли дни преди Световния ден на кукления театър, за да си поговорим за театъра, актьорската професия, децата и куклите. Ето какво ни разказа тя …
Аз съм щастливка, че цял живот работя това, което обичам. Пристрастена съм към работата си и нищо не може да ме отклони от това. Понякога си казвам, че трябва да обърна внимание и на някои други неща, които са около мен, но това е любов необяснима – целият ми живот мина в театъра. И същевременно съм благодарна, защото старея с куклите, заобиколена от децата и младите хора. Професията ми е приказка и животът ми минава като в приказка! Благодарение на нея човек запазва в себе си една приятна инфантилност, от която не можеш да избягаш.
Снимка: Държавен Куклен Театър – Варна
Кукленият театър е мястото, което подготвя публиката за драматичен театър, за опера, за балет. Кукленият театър е мястото, където детето за пръв път се среща с изкуството – влиза в салона, вижда светлини, вижда декор, който трябва да бъде сто пъти по-хубав от всичко, което го заобикаля. Театърът събужда у детето вътрешното усещане за добро, за зло, за справедливост и несправедливост и това е най-ценното. Кукленият театър не само забавлява, той и възпитава.
Да не забравяме, че в кукления театър се играят и пиеси за възрастни.
Първо ателието. Там се прави всичко в театъра – декор, кукли, сцена. Имаме осветители, които са факири, сценичен персонал, хора, които привличат публика, които продават билети. Това е една машина, която работи в синхрон, иначе театър не може да съществува. Театърът е кълбо от идеи, от съпричастност, от любов, от подкрепа един към друг. Имам прекрасни колеги и директорка – Вера Стойкова. Ако днес се обадят и кажат, че нещо трябва да се направи спешно, екипът е много сплотен, всички ще дойдат, актьорите могат да репетират денонощно и ще бъде готово. Това е нашият театър.
Има голяма разлика преди и сега. Когато аз започвах творческия си път през 1976 година, се играеше зад параван и задачата на актьора беше със своя говор, дикция, възклицания, дори въздишка да накара мъртвата куклата да оживее, да погледне, да ѝ вдъхне чувства и характер. Както художникът е усетил и сътворил куклата, така и актьорът се нагажда към нея, дава ѝ образ, глас, който да ѝ подхожда и да влезе в тази малка кукла. Сега актьорът е освободен, той може да излезе на сцената, да се афишира с тяло, с изражение, с чар. Аз успях да взема и от двете времена, това е много полезно.
Детето трябва да се възпитава само с добро. Има дори и моменти, в които родителите трябва да се учат от децата. Те не са толкова наивни, напротив децата са изключително интуитивни, адекватни, сетивни. Дори от три годишни, когато започват да задават въпроси, тогава е толкова важно родителите да им обръщат внимание. Сега има много възможности, с които да се засити детското любопитство, но то трябва да се възпитава с любов, не с дидактизъм и размахване на пръст. Изпитвам болка, когато на улицата чуя родител да се кара на дете. Детето е цветето на живота, най-чудесното нещо, което мъжът и жената могат да сътворят. Това е детето за мен.
Преди години в театъра, заедно със специалистка от Франция проведохме курсове и семинари за психолози и преподаватели на тема „Куклотерапия“. Куклотерапията помага на деца със специални поребности, а куклите стават тяхното изразно средство. Има деца, които биха общували по-лесно с една кукла, да ѝ разкажат какво ги тормози, какво ги притеснява, отколкото да споделят на някой възрастен.
Ние правим постановки, които се изучават в училище и учителите имат възможност да водят децата на тези спектакли и после да коментират, да рисуват, да объждат това, което са видели. Учителите могат да търсят театъра за такива инициативи. Имаме прекрасни млади актьори, ръководството ни откликва винаги. Направихме открит театър, за да можем да играем навън. Правим всичко, за да приласкаем децата към театъра и да сме полезни на децата, на учителите, на обществото.
Посетете музея на куклите и спектаклите на Варненския куклен театър и се запознайте отблизо с разностранната им дейност на техния сайт: http://vnpuppet.com/
Неща с душа се възхищаваме на хората, които посвещават живота си на това изкуство и разбираме каква голяма роля има то в детския свят. Затова и една голяма част от образователните ни материали, които развиват детското въображение и артистичност са свързани с приказките, приказните герои и кукления театър. Можете да ги разгледате тук
5 активности за сплотяване на колектива
Неща с душа
Как да насърчим детето да се храни здравословно? Какви занимания и игри можем да правим зае...
Неща с душа
Игрите на нещотърсачи развиват любопитството и наблюдателността на децата, работата в екип ...
Неща с душа