Как да научим детето да изказва своето мнение

Неща с душа

Мариета Ковачева-Терзийска е дипломиран психолог и в момента продължава да специализира Фамилна терапия. Създател и водещ на серия събития Аз и Ти(йн) за родители на тийнейджъри във Варна. Може да намерите повече информация за Мариета и дейността й във Варна на нейния уебсайт: https://mak-psychology.com/

1. Защо е важно децата да се научат да говорят уверено?

Умението да изразяваме мнението си е един от най-ясните показатели за здрава и стабилна самооценка. Развиването на това умение спомага за безопасна среда за техните усещания, емоции и преживявания и е особено важно за изграждането на здрави и устойчиви отношения в бъдеще. Отстоявайки собствените си нужди и граници, те се предпазват от това да бъдат манипулирани или поставени в пасивна позиция на съгласие. Децата, които вярват в себе си и знаят, че думите им имат значение, порастват като възрастни, устойчиви на житейски трудности, успешни в отношенията и професионалния си път.

2. Кога и защо на децата им е трудно да изкажат мнението си?

Трудността на децата идва най-вече от липсата на вяра в себе си, в стойността на собственото им мнение и в правото им да го изразят. Понякога ние, възрастните, водени от желанието си да се погрижим и да ги предпазим, забравяме да попитаме какво мислят те и от какво имат нужда. А за тях значимият възрастен – родителят, учителят, възпитателят – е върховен авторитет. Ако този авторитет не се доверява на детското себеусещане, детето научава същото – да не вярва на себе си. И когато опитите му да се изрази срещат санкция, а не разбиране и разговор, то свързва изказването на мнение с вина и отхвърляне. С времето решава, че е по-безопасно да мълчи. Темпераментът също играе роля – по-интровертните и чувствителни деца по-трудно се осмеляват да изразят мислите си, особено в среда, която не им дава време и спокойствие да го направят. Те често имат нужда първо да осмислят вътрешно, преди да споделят. Не по-малка пречка е и самата трудност да се формулират мислите. Липсата на езиков опит и увереност в способността да се изразят също може да ги накара да се откажат, още преди да са опитали.

3. Какво можем да направим като учители, родители и специалисти, за да ги насърчим?

1. Да бъдем любопитни към всяко тяхно бурно несъгласие или мълчалива пасивност. Така показваме, че се интересуваме от тях и от мнението им, независимо от реакцията.

2. Да даваме обяснение за причината, вместо проста инструкция. Воденето на диалог дава усещане на детето, че участва в процеса и дори му помага да не се съпротивлява толкова.

3. Да сме търпеливи – не само към децата, но и към собствената си припряност. Ако си позволим да приемем, че нещото, което искаме от тях, може да бъде бавно, тромаво и не съвсем перфектно, им оставяме пространство да растат и да се учат. Така им показваме, че не е нужно да са съвършени, за да бъдат одобрявани.

4. Да насърчаваме и подкрепяме усилието, а не само резултата. Това изгражда увереност и спокойствие да грешат. Перфекционизмът е свръхскоростен път към неувереността, затова трябва да сме изключително внимателни с него. Търпението към процеса създава безопасна среда за учене и споделяне.

5. Да ги подкрепяме с думи. Понякога работи фразата: „Няма да ти се скарам, просто искам да разбера повече.“ Както и да се опитваме да назоваваме това, което виждаме, ако на тях им е трудно да го изразят: „Изглеждаш ми много притеснен, искаш ли да ми разкажеш?„. За по-притеснителните можем просто да оставим отворена врата за разговор: „Виждам, че не ти се говори сега, но когато решиш, винаги можеш да дойдеш и да ми кажеш.“

Учителят има особено важна роля в този процес

Той е човекът, който ежедневно дава на детето пространство да бъде чуто, да греши, да опитва отново. Когато в класната стая има място за различни гледни точки, децата учат, че тяхното мнение има стойност не само у дома, но и сред връстниците.

Когато си партнираме като значими възрастни и специалисти, които работят системно в подкрепа на детето, ние изпращаме едно и също послание – че ценим него и мнението му, тогава и то наистина започва да вярва в това.

Благодарим на Мариета Ковачева-Терзийска за ценните съвети и напомнянето, че всяко дете има нужда да бъде чуто. Екипът на „Неща с душа“ събра няколко лесни за приложение в класната стая и вкъщи дейности, които помагат на децата да упражняват говоренето и изслушването в безопасна и подкрепяща среда.

Идеи за класната стая: как да тренираме увереното говорене

Игра „3 думи – една история“

Учениците теглят три произволни думи от бурканче (напр. птица, дъжд, чадър) и трябва да разкажат кратка история, включваща и трите.
Времетраене: 10 минути
Цел: развитие на въображението, структуриране на мисълта, увереност при говорене пред група.
Може да се адаптира и за писмено упражнение за по-спокойните деца.

За тази игра може да използвате и картите от нашата образователна игра “Умни зарчета”:https://neshtasdusha.com/shop/obrazovatelna-igra-umni-zarcheta/

Урок с “картинки”

Вместо просто да преразкажат урока, учениците подготвят малък сториборд – поредица от рисунки, които ще използват, за да представят съдържанието пред класа.
Така визуализират идеите си и имат опора, когато говорят.
*Отлично упражнение за визуални и кинестетични ученици

Да/Не/Може би

Учителят чете твърдения (напр. „Домашните работи са полезни“) и децата се позиционират в различни зони на стаята – Да, Не, Може би.
Всеки може да каже защо е избрал мястото си.
Подходящо за насърчаване на умения за аргументация и изразяване на мнение.

Урок „Аз съм водещ по телевизията“

Темата може да е свързана с текущ урок – децата „водят предаване“, представяйки наученото.
Преди това обсъдете основни правила за публично говорене:

не четем от тетрадката
гледаме към публиката
стоим изправени и открити
говорим ясно
подготвяме се предварително.

Така едновременно упражняват знанията от предмета и уменията за комуникация.

Идеи за родители: как да развиваме увереността у дома

Умението да се изразяваш уверено не се учи само в класната стая. У дома, чрез игра и общуване, родителите могат да подкрепят този процес по естествен начин:

Домашен театър

Децата могат да си измислят пиеса, да разпределят роли и да поканят публиката – родителите или гостите вкъщи.
Това е естествен начин за упражняване на реч, памет, емоционално изразяване и сценично присъствие.

Импровизационни вечери

В „Истории с трима“ един от участниците започва история („Аз съм дърво“), вторият добавя елемент („Аз съм птица на дървото“), третият – още един („Аз съм вятърът, който ги люлее“).
Резултатът често е забавен и разчупва страха от „грешки“.

Вечер на историите

Може да направите “история в кръг”– всеки казва по едно изречение, за да се получи обща приказка.
За по-големи деца – използвайте приложение или карти с произволни място, герой и събитие.

Тези игри развиват речников запас, спонтанност и въображение.