Как да “накараме” детето да заспи

Ралица Великова е консултант по детски сън. Ето какво казва за себе си:

„Никога не съм си мислела,че ще работя нещо, свързано с деца, а още по-малко с бебета. Когато се  роди първото ми дете, темата за съня не беше много популярна в България и си мислех, че е нормално да не спим. Но когато се роди и второто ми дете, започнах активно да търся информация за съня на бебетата и в крайна сметка преминах обучителен курс. Вече над 4 години консултирам родители, за да имат по-спокойно и наспано ежедневие с малко дете.“

Кои са най-големите трудности, които срещат родителите при приспиване на децата?

Трудностите, които могат да се появят, са много и най-разнообразни. Може би това, което най-често тревожи родителите, са непредвидимият режим, трудните приспивания (които се случват по няколко пъти на ден) и множеството нощни събуждания. А това е наистина изтощаващо – и физически, и психически.

Как да изградим здравословни навици на сън/здравословна рутина?

Много съвети могат да се дадат тук и те са различни спрямо различните деца. Но най-основните за мен са тези три:

• Да се информираме какво можем да очакваме в различните възрасти и етапи на развитие на детето. Понякога очакваме твърде много от децата, а те още не са готови на тази промяна. Друг път детето бързо променя нуждите си, а ние още се придържаме към старата рутина.
• Да си дадем сметка кое зависи от нас и кое не. Нашата задача е да осигурим на детето подходящи условия за сън в правилното за него време и да му помогнем да се отпусне. Но не можем да контролираме в кой момент точно детето ще заспи или ще се събуди.
• Да наблюдаваме детето си и да забележим как то ни показва, че е изморено. Дали започва да се прозява, дали търка очи или пък започва по-често да се спъва, дали започва да плаче или пък просто е по-капризно и т.н.

До каква възраст детето трябва да спи на обяд?

Нуждата от дневен сън се променя много бързо в първата година и половина. Детето постепенно преминава към 3 дневни дремки, след това 2, а до 1г.6м. обикновено остава само 1 дрямка. Окончателното отпадане на дневния сън се случва по-различно време – обикновено между 3-тата и 7-мата година на децата. Много рядко някое дете отказва дневен сън още между 2 и 3-годишна възраст. Най-често това се случва в периода 4-5 години, като все пак в някои от дните детето може да има нужда от обеден сън.

Как да се справя с честите нощни събуждания на детето ми?

Това е едно от големите предизвикателства, когато говорим за съня на бебетата. Защото, колкото и да е трудно през деня, още по-трудно е през нощта, когато ни се спи. Тук пак е важно да сме с реалистични очаквания и да знаем, че все пак е нормално да има някакви събуждания при бебетата. Най-малкото защото се нуждаят от хранене и през нощта. Неприятното е, че причините за събужданията през нощта може да са много. Като започнем от физически дискомфорт, минем през неподходящ режим, навици за заспиване и стигнем до нуждата от близост с родителя. А най-често се случва да имаме комбинация от няколко неща. Затова и работата по нощния сън отнема доста време.

Как да отуча детето си от заспиване с биберон или шише?

Заспиването с биберон или шише е вид асоциация за заспиване. Или казано по друг начин – действие, което помага на детето да се отпусне и да заспи. Основното, което правим, е на първо място добра подготовка за промяната. Обикновено започваме с изграждането на подходящ режим, защото без него промените се случват по-трудно. След това помагаме на детето да намери нов начин да се отпусне и постепенно заменяме шишето или биберона с него. Тук подходите са много и зависят както от възрастта на детето, така и от темперамента му. Изисква се и доза постоянство, за да заменим един навик с друг. Много рядко нещата се получават от първия опит и това е съвсем нормално.

Трябва ли да учим детето да заспива самостоятелно и от каква възраст?

Самостоятелното заспиване означава да оставим добре успокоеното дете в леглото му, да му пожелаем лека нощ, да излезем от стаята, а то да заспи спокойно. Това не е нещо, което трябва да се случи на всяка цена. Обикновено използваме самостоятелното заспиване като последна стъпка за подобряване на съня. Най-често е достатъчно да направим няколко малки стъпки в тази посока, за да видим промяна и родителите да се почувстват по-спокойни.

Няма възраст, на която трябва да се случи. Обикновено след третата година децата стават по-самостоятелни и често сами проявяват желание да заспиват без родител в стаята. Възрастта е определяща дотолкова, доколкото да преценим какъв подход да изберем и как да организираме промяната.

Каква помощ и от кого можем да получим, ако не успяваме да се справим сами с тези проблеми?

Консултантът по детски сън може да даде един страничен поглед на цялата ситуация, да вземе под внимание индивидуалните особености на детето, а и на цялото семейство. Той може да даде конкретни насоки какво и как да промените в ежедневието на детето, за да се подобри съня. И най-вече – може да ви бъде подкрепа по време на процеса, защото промените невинаги се случват лесно. Добре е при започване на работа по съня да знаем, че детето е здраво или пък има конкретни насоки от педиатър, с които да се съобразим. Също така при нужда консултантът може да насочи родителите към разговор с други специалисти – медицинско лице, консултант по кърмене, психолог, специалист по ранно детско развитие и т.н.

За повече информация по темата и връзка с Ралица Великова:
Сайт: www.spimaniche.bg
Instagram: @spi.maniche