Времето сега е такова, че за децата и хората с увреждания започна да се говори все повече – протести на майките, скандали в ТЕЛК, законови промени, искания за реформи. Този мъчителен процес на промяна на системата е толкова продължителен, че някои хора се предават, други емигрират в търсене на по-добър живот, а трети остават и се борят и въпреки трудностите, постигат напредък и положителни резултати.
Представяме ви нашия разговор с Диляна Василева – специален педагог и сензорен терапевт в Центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП) – гр. Варна:
Специален педагог и сензорен терапевт съм в ЦСОП Варна. Групите, с които работим всички са малки, събрали деца с различни състояния, нужди и потребности, но на относително еднаква биологична възраст. Моята група е от деца на възраст 7-9 години. Ежедневието ни е изпълнено с много музика и ритми, достъпна среда, наситена с подходящи игри и дидактични материали, които имат практическа насоченост. Основната ми цел е децата да изпитват удоволствие от всяка дейност и да учат през игра. Сензорните стимули и интеграция са в основата при избора на всяка игра, дидактичен материал или дейност. Това помага на децата да намалят своя стрес и да се научат да реагират по-спокойно при даден сензорен стимул.
Палитрата от трудности е разнообразна. От нормативната уредба, недостъпната среда, та чак до разбирането на околните. В Закона е разписано, че децата в ЦСОП трябва да изучават 50% от учебните планове на училищата, в които са записани. А това е почти невъзможно да се реализира практически, съобразявайки се с потребностите, възможностите и уменията на нашите деца. Случи се дори, че дете в инвалидна количка трябваше да изучава хореография. Според моите виждания, основани на 15 годишния ми професионален опит, децата трябва да бъдат обучавани в практични дейности, приложими и нужни в ежедневието. За да се научат да водят по-независим живот.
Случайно. През Фейсбук. Открих толкова много мои идеи, които са отлежавали в главата ми, реализирани във вашите образователни материали и игри.
В ежедневната си работа използвам вашите грапави букви и цифри, чрез които детето тактилно с пръстче се научава „да изписва” формата на буквата и цифрата. Използвам и цифрите и големите печатни букви за проследяване. Те тренират ръчичката отново за изписване, изгражда се много добра връзка око-ръка. За по-малките деца и за подготовка за писане преди цифрите и буквите използвам линиите за проследяване. Спомагат за подобрение на концентрацията на вниманието, фината моторика, връзката око-ръка. Имаме традиция да четем приказки, а чрез вашият параван за театър приказките оживяват и настъпва една забава, смях и положителни емоции.
В идеологията на приобщаващото образование е заложен равен достъп до детска градина и училище на всяко дете, обучаващо се в България. Чрез българското законодателство през Закона за предучилищно и училищно образование и Наредбата за приобщаващо образование се заложиха много нормативни предпоставки. Появи се професията ресурсен учител, а сега вече и помощник на учителя. Започнаха да се назначават екипи от ресурсни учители, психолози и логопеди в самите учебни заведения, както и да се ползват услугите на тези специалисти от Регионалните центрове. За тези 10-14 години се промениха много неща. Невидимите преди деца и младежи вече са сред нас.
До тук всичко звучи много добре, но за съжаление нещата не се случват точно така, както са разписани и както на нас ни се иска да бъде. Стана ясно, че обществото ни на практика не е напълно готово за тази огромна промяна. Голяма част от околната среда – сгради, улици, училища, класни стаи не са подходящи, нито достъпни за деца, младежи и хора със специфични потребности. В детската градина и училище все още основното обучение е базирано на учебните помагала и беседите. Те заместиха играта, която реално е първия социален опит на детето и ученика. Децата трупат опит именно чрез опознаване на околната среда в практически занимания.
Това е моментът, в който всички институции, училища, детски градини и родителите, които възпитават своите деца, трябва да съдействат, за да се случат нещата на практика.
„Ако до всяко добро същество, застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано!““ – Това е единственото малко, но важно и ценно нещо, което всеки от нас може да направи за различните около нас. Приемането и разбирането им са успешната формула за приобщаване. Не е нужно да правим велики неща, да анализираме много, да задаваме излишни и натоварващи въпроси, а да приемаме различието. Усмивката, толерантността, търпението, добротата, любовта са основни инструменти за всичко това.
Може да се направи много и без да са нужни допълнителни средства. Всички изброени трудности идват от разбирането на Човека за Човека. Всяка личност е малка Вселена и има свой ъгъл, през който вижда света. За мен всеки един е еднакво важен със своите странности и просто съм се научила да ги приемам. Моите ключови думи са: приемане, търпение, разбиране, обич и любов.
5 активности за сплотяване на колектива
Неща с душа
Как да насърчим детето да се храни здравословно? Какви занимания и игри можем да правим зае...
Неща с душа
Игрите на нещотърсачи развиват любопитството и наблюдателността на децата, работата в екип ...
Неща с душа