Безопасност на децата в мрежата: съвети от психолог

Мирела Димитрова е психолог към Национален център за безопасен интернет. Завършила е бакалавърска програма по „Психология“ в Нов български университет и е магистър по Социална психология от ВТУ.

Позитивен психотерапевт под супервизия и продължава развитието си в магистърска програма по Детско-юношеска и училищна психология в СУ.

Като част от екипа на Центъра, участва в провеждането на обучения, целящи развитието на дигитално-медийна грамотност сред деца, както и в разработването на материали за деца, родители и учители.

Кои са най-важните неща, които ние като родители, учители и специалисти трябва да знаем, за да съумеем да предпазим децата от опасностите в интернет?

Най-важното нещо е създаването на доверителна връзка между родителите, учителите и децата. Тази връзка е ключът към позитивната комуникация, така че детето да знае, че каквото и да се случи, има на кого да разчита.

Децата и младите хора са по-склонни да споделят проблеми с възрастни, които знаят, че ще ги подкрепят, а не осъдят. Реакцията ни като възрастни при споделен проблем е от съществено значение.

Как да говорим с децата за безопасността в интернет? Какво е важно да им кажем?

Важно е разговорът да се проведе още при първо даване на устройство с достъп до интернет. Родителите трябва да инсталират програма за родителски контрол на устройството и да обяснят на детето как и защо се използва.

Примерна програма е Family Link, която ограничава неподходящо съдържание, контролира екранното време и забранява тегленето на приложения без одобрение. Важно е възрастният да обясни на детето, че такава програма е инсталирана с цел защита и предпазване.

Кои са най-често срещаните опасности? Има ли някакви популярни тенденции?

За малките деца най-честите рискове са свързани с неподходящо съдържание – насилие, неподходящи реклами и еротично съдържание. При по-големите деца и тийнейджъри често се наблюдава онлайн тормоз и измами, например когато непознати им обещават виртуални награди в замяна на телефонния им номер.

За тийнейджърите най-големите опасности са секстинг и сексторшън (сексуално изнудване онлайн). Секстингът се случва, когато младежите споделят провокативни снимки помежду си, които след това могат да бъдат използвани за изнудване. Сексторшънът включва изнудване за пари или допълнителни снимки и видео.

Как да разберем, че детето ни е в опасност?

Признаците, че детето е в опасност, могат да бъдат затваряне в себе си, агресивно поведение, нарушения в съня или отказ от използване на телефона. Ако забележите такива промени, е важно да започнете открит разговор и да покажете подкрепа.

Каква информация НЕ трябва да споделят децата в интернет?

Личната информация, която децата не трябва да споделят в интернет, включва: дата на раждане, имейл, телефонен номер, пароли, адрес, локация и лични снимки или такива на техни приятели. Споделянето на лични данни може да ги направи уязвими към измами или тормоз.

Родителите също трябва да внимават при качване на снимки на децата си в социалните мрежи, особено голи снимки на малки деца, които могат да се използват с лоши намерения или да предизвикат подигравки в бъдеще.

Какво е кибертормоз? Къде можем да подадем сигнал, ако дете е жертва на кибертормоз?

Кибертормозът включва обиди, подигравки и унижение в онлайн пространството. Жертвите често развиват чувство на вина и срам, което може да доведе до изолация или агресивно поведение.

Сигнал за кибертормоз може да се подаде към Центъра за безопасен интернет на телефон 124 123, през чата на сайта им или чрез имейл на helpline@online.bg и hotline@online.bg.

Как учителите могат да се подготвят по темата за киберсигурността?

Учителите могат да използват секцията „Материали“ на сайта на Центъра за безопасен интернет, където има наръчници, уроци и видео материали, които помагат за обучението на учениците по въпроси, свързани с онлайн безопасността.

Други полезни съвети

Сменяйте паролите си на всеки 3 месеца и излизайте от логнатите устройства, за да предотвратите неоторизиран достъп. Внимавайте с имейли, които изглеждат подозрителни и искат лични данни – това може да е форма на фишинг.

Родителите трябва да разговарят открито с децата си за техните онлайн дейности, да ги насърчават да споделят и да не се доверяват на непознати в интернет.