Безопасност на децата в мрежата: съвети от психолог
Мирела Димитрова е психолог към Национален център за безопасен интернет. Завършила е бакалавърска програма по „Психология“ в Нов български университет и е магистър по Социална психология от ВТУ.
Позитивен психотерапевт под супервизия и продължава развитието в магистърска програма по Детско-юношеска и училищна психология в СУ.
Като част от екипа на Центъра, участва в провеждането на обучения, целящи развитието на дигитално- медийна грамотност сред деца, както и в разработването на материали за деца, родители и учители.
Кои са най-важните неща, които ние като родители, учители и специалисти трябва да знаем, за да съумеем да предпазим децата от опасностите в интернет?
Най-важното нещо е създаването на доверителна връзка, която родителите, учителите и специалистите изграждат с децата. Родителите започват съзнателно или не „изграждането“ на тази връзка още от раждането, а учителите и специалистите, когато детето започне да посещава учебно заведение. Тази връзка е ключът към позитивната комуникацията между възрастните и децата. Така още в ранна възраст подрастващите се научават, че каквото и да се случва в онлайн или офлайн пространството, до тях има възрастни, с които могат да споделят и да получат подкрепа. Децата и младите хора са по- склонни да се доверят и споделят проблем с възрастни, които знаят, че ще ги подкрепят и насърчат да намерят решение заедно, а не с такива, които ще ги осъдят за действията им и ще последват наказания. Затова е и важна реакцията ни като възрастни при споделен проблем от децата.
Опасностите онлайн се менят ежедневно. В зависимост от възрастта на подрастващите има определени тенденции. За най- малките това може да е неподходящо съдържане, при деца със самостоятелни профили в социалните мрежи една от най- често срещаните опасности е онлайн тормозът, а при тийнейджърите секстинг и сексторшън (онлайн сексуална експлоатация). В този ред на мисли смятам, че няма точна рецепта от настройки или приложения, които ще ни помогнат децата да са в безопасност в интернет, но ако то е мотивирано да се доверява и да споделя всичко, което го притеснява, можете да бъдете сигурни, че при най- малкото предизвикателство онлайн, то само ще сподели и ще потърси мнението и подкрепата на родител, или учител.
Как да говорим с децата за безопасността в интернет? Какво е важно да им кажем?
Важно е този разговор да се проведе още при първо даване на устройство с достъп до интернет. Мотивираме родителите предварително да изтеглят и инсталират програма за родителски контрол на устройствата, които ще бъдат дадени на децата. В мрежата има разнообразие от програми (като Family Link и ESET), които ограничават съдържанието, което достига до децата, контролират екранното време и забраняват тегленето на приложения, ако те не са одобрени предварително от родителя или са неподходящи за възрастта на детето. Важно е възрастният да обясни на детето, че такава програма е инсталирана на телефона/ таблета му с цел защита и предпазване. Практиката ни в Центъра за безопасен интернет показва, че когато родителите инсталират тайно от детето, идва момент, в който вече попораснало, то разбира, че има инсталирана програма, каква е и за какво служи. В голяма част от случаите децата рязко губят доверие към възрастния, чувстват се предадени, следени и дори неоценени.
Друга добра практика е създаването на семейни правила – това са правила, свързани с онлайн пространството и дигиталните устройства. Избират се от цялото семейство и цялото семейство ги спазва. Пример за такова правило може да бъде „Когато се храним, нямаме нужда от интернет – това е времето, в което си говорим“. Искам да подчертая, че е много важно възрастните също да спазват общите правилата, защото няма как да изискваме от детето нещо, което самите ние не спазваме.
За родителите с по-големи деца, такива, които вече имат профили в социалните мрежи и комуникират с връстници и познати, бих ги насърчила да развиват критичното мислене на децата си. Да обърнете внимание какво съдържание и какви новини четат децата ви в онлайн пространството. През последните години ставаме свидетели на бум на фалшиви новини и дезинформация, която цели объркване на обществото. Често ние възрастните се лутаме коя новина е истинска и коя фалшива, представете си какво е за подрастващите! В тази връзка, една моя любима игра е сравняването на информация – родителите или учителите могат да предложат новина на децата и да ги попитат дали тя е истина или лъжа, и заедно да проверят и изведат признаците на фалшивата новина (шокиращо заглавие, мнение вместо факти, липса на автор и експертно мнение) – това ще ви помогне да видите как младежът подбира информация, на какви източници се доверява и би ли сравнил информацията с друг източник. Тази игра може да даде начало на една по-голяма дискусия на какво вярваме в онлайн пространството и как да подбираме информацията, която стига до нас.
Кои са най- често срещаните опасности? Има ли някакви популярни тенденции?
При децата, в различните възрасти по- често срещаните опасности са различни. При най- малките, които прекарват онлайн времето си в гледане на клипчета в YouTube и играят онлайн игри, най- често срещаната опасност е свързана с неподходящо съдържане – видео с прикрито и неприкрито насилие, мъчение на животни, неподходяща реклама, появила се между клиповете, или видео/анимация с еротични сцени в игри.
В работата си виждаме, че децата между 7 и 12-годишна възраст, които имат профили в социални мрежи като Тик Ток, Инстаграм или играят мултиплеър гейм, са по- уязвими и са склонни да се предоверят в онлайн пространството. Доста популярна измама в момента е непознати да пишат на деца, обещавайки им животи или виртуални пари в игри, които представляват интерес за тях, в замяна на телефонния им номер. Когато децата споделят телефонния си номер, те получават смс с код, който доверяват на непознатия. Така сметката им за телефон набъбва, а те не разбират за това. В крайна сметка измамниците прекратяват комуникация с тях и децата не получават нищо. В този момент те самите разбират, че са измамени.
Младежите между 12 и 18-годишна възраст са най-често жертви на онлайн тормоз, секстинг и секстрошън. Онлайн тормозът представлява подигравателен коментар, колаж или групов разговор, целящи да обидят или заплашат даден тийнейджър. В по-лека форма може да представлява коментар, в който някой се подиграва на друг, в тежки случаи групи младежи създават затворена страница в социалните мрежи и се подиграват, обиждат и психически малтретират един определен човек.
Секстингът е модерният начин за комуникация между влюбени младежи. С всички приложения за снимки, младежите много често, освен съобщения си изпращат и снимки, с които да провокират интереса на партньора си. Преминаването от „нормални“ снимки към провокативни и дори голи става постепенно, показва доверие и отдаденост на връзката. В повечето случаи обаче тези снимки се запазват от участниците в двойката и при раздяла, с цел отмъщение и унижение, тези снимки стават публично достояние. Появили се веднъж в онлайн пространството, този тип снимки много бързо се разпространяват и запазват от много хора. Жертвата в случая от една страна е унизена, защото всички са видели снимка, предназначена за определен човек, от друга страна е предадена от този определен човек. Една такава ситуация може да бъде изключително рискова – комбинацията между бушуващи хормони, предателство и разочарование, може да доведе до суицидни мисли или действия от страна на младежа. Скъпи родители и учители, ако детето Ви е станало жертва на секстинг, сърдечно ви моля, сигнализирайте към Центъра за безопасен интернет и му обяснете, че всичко ще е наред. Не му се карайте и не му обяснявайте как е унижил вас в ситуацията, то много добре го знае и разбира. Всичко от което имат нуждата такива младежи е да бъдат подкрепени!
Сексторшън е сексуално изнудване – за снимки, видео, сексуални действия или пари. В по-голям процент от случаите измамниците се представят за тийнейджър и се запознават с младежите в онлайн пространството. Изграждат доста бързо доверителна връзка с тях, която прераства в любовна. При секстинг и сексторшън няма разграничения по пол – еднакво потърпевши са и момичетата и момчетата.
Кои са червените светлини? Как да разберем, че детето ни е в опасност?
Децата стават мълчаливи, затворени, некомуникативни, или вербално агресивни. Може да има нарушения в съня, понижаване на успеха в училище. Важно е да се наблюдава поведението на детето като цяло. Може да им ситуации, в които тийнейджърът не иска да използва телефона или компютъра си – това също може да е червена светлина, че нещо се случва.
Каква информация НЕ трябва да споделят децата в интернет?
В интернет пространството не трябва да се споделя лична информация като дата на раждане, имейл, телефонен номер, пароли за приложения или заключване на устройства, локацията, на която се намирате, адреса на който живеете, свои предизвикателни снимки или такива на ваши близки, или приятели, имена на родители и близки – лична информация за тях, банкови сметки и други.
Тук бих искала да се обърна и специално към родителите – моля ви, не качвайте голи снимки на децата си. Разбирам, че те са най- прекрасните и искате да споделите радостта си с всички ваши приятели, но знаете ли реално кой стои зад профилите, с които сте свързани в социалните мрежи? Споделяйки снимки на малки деца, със смешни физиономии може да доведе до тормоз, когато тези деца са големи и те самите имат профили. Представете си, как ще се почувства детето ви, ако в училище му се присмиват, защото негов съученик е намерил и е показал на целия клас негова снимка как е седнало на гърне, която вие сте качили преди 15 години и дори сте забравили за нея. Ако детето ви е над 7 год., покажете му уважение, като го попитате дали той/тя е съгласен/а да качите в личния си профил снимка, на която присъства. Така ще му покажете и правилния начин как да се държи с връстниците си.
Вярвам, че от най- ранна възраст, възрастните учат децата да не комуникират с непознати на улицата и да не споделят лична информация. Това са правила, които те трябва да спазват в интернет и социалните мрежи. Важно е да им напомняме, че ако искат да споделят в онлайн пространството снимка, на която са с други хора, трябва да получат разрешение от тези хора, за да не станат причина за подигравки върху техни близки.
От друга страна, доста често профилите на тийнейджърите са много по-защитени от тези на родителите им – масово използват двуфакторни пароли и различни мейли и пароли за профили в различните социални мрежи. Тук бих искала да насърча родителите на по- големи деца, ако виждат, че децата Ви проявяват особен интерес към определено приложение или социална мрежа (Тик Ток например), помолете ги да Ви покажат какво представлява приложението, какво гледат там – какви са интересите им, нека ви разкажат за преживяванията си, какво научават и как се чувстват използвайки социалната мрежа или приложение. Така родителите ще покажат интерес към света на децата си, а децата, от своя стана, ще се почувстват уважени и признати, за това, че могат да са полезни.
.
Какво е кибертормоз? Къде можем да пуснем оплакване/сигнал , ако дете е жертва на кибертормоз?
Кибертормоз означава онлайн тормоз – идва от английски език (cyber bullying) и има различни лица – може да представлява коментар, целящ обида или системни подигравки в онлайн групи. Наред с травмата от обидите и подигравките, които са видими за хиляди в Мрежата, едно от нещата, които объркват много жертвите на онлайн тормоз е, когато никой не надига глас в тяхна защита. Тогава жертвата развива (грешното) усещане, че заслужава подигравките, започва да развива чувство за вина и срам, което може да доведе до външни прояви – затваряне в себе си и нежелание да се общува с връстници, агресивно поведение и проява на свръхчувствителност.
Сигнал за кибертормоз и всички други предизвикателства и опасности онлайн, може да се подадете към Центъра за безопасен интернет на телефон 124 123, през чат платформата на www.safenet.bg или чрез имейл адрес – helpline@online.bg и hotline@online.bg.
Ако родителите или учителите имат съмнения, но не са сигурни, могат да се свържат с консултантите на Консултативната линия за онлайн безопасност на телефон 124 123 към Центъра и да споделят за случващото се и да получат адекватни насоки.
Бих искала да споделя, че експертите на Линията 124 123 откликват на всякакви въпроси, съмнения, предизвикателства и опасности в интернет пространството, свързани с непълнолетни лица благодарение и на сътрудничеството на Националния център с българската компания CENTIO #cybersecurity.
Как учители, които искат да адресират темата за киберсигурността в своето училище, могат да се подготвят по темата. Има ли подходящи обучения? Или материали, които биха могли да използват?
Учителите, които искат да адресират теми свързани с онлайн тормоз и кибер престъпления, могат да погледнат секция „Материали“ на сайта на Центъра за безопасен интернет – https://www.safenet.bg/bg/materiali. Екипът на центъра е разработил различни наръчници, уроци, презентации и видео материали с които да улеснят и онагледят различните ситуации в онлайн пространството. Ако все пак нещо не е ясно или имат нужда от допълнителна информация, могат да се свържат с консултант от Консултативната линия за онлайн безопасност на 124 123.
Какви други полезни съвети/информация бихте искали да споделите с нашите читатели?
Бих искала да напомня на читателите, да сменят паролите си на всеки 3 месеца – това е важно за защита на профилите и личните данни. Когато сменяте паролите си, излизайте от логнатите устройства – така, ако някой е разбил профила Ви или сте забравили да излезете от чуждо устройство, ще бъде автоматично изхвърлен.
Проверявайте подателите на имейлите, които Ви приканват да отваряте линкове. Доста често измамници, целящи да откраднат лични данни се представят за мобилни оператори, банки или големи вериги магазини. В голям процент от случаите, имейлите Ви мотивират да кликнете върху линк, за да обновите информацията за себе си, да спечелите награда или да избегнете блокиране на сметка. Наименованието на този вид онлайн измама е фишинг и е изключително популярна сред младежите и възрастните.
Друг риск, за който бихме искали да Ви разкажем, са разговорите с непознати в интернет и по- конкретно за пълнолетни лица, представящи се за малолетни/непълнолетни. В практиката си наблюдаваме как възрасни хора използват фалшиви имена, снимки на деца и невярна информация, за да създадат профил в социалната мрежа, с който да комуникират с непълнолетни. В по- голям процент от случаите тези измамници създават доверителна връзка с тийнейджъра, изпращат му фалшива предизвикателна снимка с молба за същото и когато получат такава, те започват да изнудват младежа за пари, още порнографско съдържание и дори за среща на живо. В този момент подрастващият може да загуби доверие в противоположния пол, да почувства срам от постъпката си и страх, да не се разбере.
Скъпи читатели, ако забележите или се съмнявате, че нещо се случва с детето Ви и то не желае да сподели (заради срама), обяснете му за Консултативната линия за онлайн безопасност. На нея, обаждащите се, могат да запазят анонимността си и да получат адекватна подкрепа и помощ.
