Децата и времето

Едва ли може да отречете твърдението, че чарът на детството се крие в усещането за безвремие – за малкото човече точно разграфена рутина няма, най-важната част от списъка със задачи е любимата му игра, а раната на коляното е забравена в мига, в който се изправи от земята. Вероятно пък сте се чудили какво по-точно не разбра детето ви, когато му казахте, че татко ще се прибере довечера, а е едва обяд, когато то ви попита отново за четвърти път?

МАМО, КАКВО Е ВРЕМЕ?

С възрастта в съзнанието на детето се натрупват различни фактори, които му помагат да се ориентира в движението на времето – повторяемата смяна на светлината с мрака навън изграждат представата за ден и нощ при най-малките (1-2 г.), споменът за снощната игра и очакването  на неделния следобед у баба изясняват понятията вчера, днес и утре (3-4 г.), а с тръгването на детска градина и изграждането на режим детето лесно започва да различава сутринта, обяда и вечерта, както и дните от седмицата (3-5 г.).

Малко преди започването на училище малчуганът се сблъсква с нуждата от по-детайлно планиране на ежедневните задължения във времето и асоциирането на конкретни задачи със съответния им момент от деня. 

КОГА КАКВО?

Че сутрин мием зъбите, обличаме се и закусваме, вече е запаметено в детската глава, но че трябва да се случи около 7:00ч. и да продължи средно 30-ина минути, за да сме навреме в класната стая, е малко по-трудна за усвояване задача.

На помощ би дошла една опростена визуализация на ученическото ежедневие – ако циферблата на стандартен стенен часовник допълним с малки изображения на действията на детето през деня, стрелката съвсем ясно ще го насочва за какво е настъпил момент.

Спрямо четката за зъби, димящата купичка с топла обедна супа и тетрадката с молив детето ще помни реда на задачите си, ще се ориентира кога е време за почивка или игра и ще си напомня за очакващите го отговорности.

На по-късен етап последователността от дейности може да се прехвърли в отделна таблица, където детето да отбелязва всяка изпълнена задача, а към часовника да поглежда само за да провери кое време е.

ОТ ОБЩОТО КЪМ ЧАСТНОТО

Календарът и часовникът са помощните средства, с които се ориентираме във времето. Но с какви темпове тече абстракцията ВРЕМЕ и как се изменят сезоните – месеците – седмиците – дните, това за детето е трудно разбираемо.

Затова можем да му създадем рутина и да му дадем възможност всеки ден да си отбелязва в собствен настолен календар коя дата е, кой ден от седмицата, кой месец и какво е времето навън. Така то само ще успее да усети с какви темпове върви времето. Първо го запознайте с календара и после с часовника: от по-продължителното към по-краткото или от общото към частното.

КОЛКО Е ЧАСЪТ?

8 БЕЗ 15?

По-предизвикателната страна на часовника е разпознаването на минутите – желателно е това да се случи, когато детето може да брои поне до 60, а защо не и да събира и изважда. Така избягваме риска да стигнем до объркване в детското мозъче или да го обезкуражим.

Важно е малкият човек за запомни функциите на трите вида стрелки и принадлежащите им измерения – час, минута и секунда.

За целта можете да доукрасите стандартния циферблат като боядисате стрелките в съответстващ цвят – нека късата остане в черно, каквито са и часовете, окръжността около тях може да оградите в жълто, а синята най-бърза стрелка ще преминава през късите сини чертички на всяка секунда.

Във формата на торта или плажна топка може да онагледите разделянето на 60-е минути на 5-минутни части и да обясните, че 9 парченца обозначават 45 изминали минути, но и 15 оставащи до следващия час – така е едновременно 7 и 45, но и 8 без 15.

Дори пораснали, родителите понякога губят представа за времето. Но един-единствен поглед към часовника ни дава представа за часа, подходящата дейност за дадения момент от деня и оставащото време до следващата задача или очакваната почивка.

Независимо от възрастта на детето, темата за времето може да се въведе като забавна игра на асоциации и преход от позната тематика към нови знания .